ID. Buzz имаше честта да посрещне на борда си за кратко холивудския арт директор Ерик Карлсън. Ерик е арт директор и сценограф, който стои зад емблематични продукции като Memento и Desperate Housewives. А когато известен дизайнер се качи на борда на ID. Buzz, няма как да не се поинтересуваме какво е мнението му за дизайна на автомобила. "Децата по улиците спираха и сочеха колата - това за мен е ясен знак за отличен дизайн," това сподели Карлсън, който беше впечатлен от симпатичната визия и контрастните цветове на екстериора на ID. Buzz и даже ни разкри, че има емоционална връзка с минивана. Следващите редове разкриват ID. Buzz и електрическите автомобили като цяло през погледа на един доказан дизайнер.
Как изглежда ID. Вuzz през погледа на професионалист и известен дизайнер като вас?
Първо, позволете ми да споделя, че аз определено не съм автомобилен фен, така че мнението ми по този въпрос е по-скоро повърхностно и повече с фокус върху естетичната страна на нещата, отколкото върху теми като качество или практичност.
Съпругата ми е израснала във VW кемперван Type 2 от 1971 година. Всъщност майка й едва не е родила по-малкия й брат на задната седалка на микробуса на път от малкия им фермерски град в централен Мисури към болницата. Така че, така погледнато, аз вече имам емоционална обвързаност с ID Buzz.
Микробусът определено привлича погледите на други шофьори и пешеходци, които минават покрай него. Децата на улицата дори се спират и сочат буса, което за мен е ясен знак, че автомобилът изпъква с отличен и ефектен дизайн.
Като дизайнер аз се вдъхновявам от контрасти. Контрастът може да предизвика визуален и емоционален интерес, както и да създаде заинтригуваща кулиса на снимачната площадка. В определени ситуации контрастът може да създаде усещане за дълбочина, пространство или дори за движение, когато липсва такова, и да заблуди окото.
Контрастните цветове на екстериора на ID. Buzz са много приятни за окото ми. Те подчертават изчистените линии на микробуса, придавайки му солиден и стабилен вид и същевременно създават впечатление за динамика. Дори когато е паркиран, бусът изглежда така, сякаш се носи по магистрала.
Тази приятна цветова схема от контрасти се пренася и в интериора - микробусът е по-просторен отвътре, отколкото очаквах и това ме изненада приятно. Интериорът е семпъл и изчистен, с добри пропорции и дава възможност за неограничена гледка отвътре към света навън. Дори открих, че дизайнът ми напомня за някои от невероятните футуристични сценографии във филмите Oblivion (по дизайн на Дарън Гилфорд) или Minority Report (по дизайн на Алекс Макдауъл).
Има ли нещо, което бихте променили в дизайна на автомобила, ако вие бяхте продуктовият дизайнер?
Интериорът на ID. Buzz създаде в мен усещането за стилен "концептуален автомобил" от висок клас, при който стилът е приоритетен пред практичността. В тази връзка ми липсваха отчасти онзи комфорт и функционалност, които съм срещал при някои други семейни миниванове. Като дизайнер и сценограф за филми и телевизия, превесът на стила над практичността със сигурност не е проблем за мен, всъщност го оценявам. Но ми се струва, че за някои семейства, които са по-малко загрижени за естетиката на семейния си ван, това би могло да е непрактично. Подвижната централна конзола за съхранение на различни неща например изглежда страхотно, но е доста крехка (също така беше трудно да се постави отново, след като я извадих). Ако бях родител с две малки деца, както е по-малката ми сестра, щях да имам опасения, че буйните ми момчета ще съсипят тази конзола за нула време.
Заставайки зад волана на ID. Buzz, единствената негативна черта в дизайна, която привлече вниманието ми, беше голямата структурна рамка отляво на волана. Стори ми се, че тя създава мъртва зона. Това усещане имах само при шофиране в натоварения трафик в центъра на София, където гъмжеше от пешеходци, пресичащи улицата във всеки един момент.
Като цяло автомобилът създава усещане простор и светлина, задвижването е едновременно плавно и мощно. Контролното табло е ергономично и удобно за водача, всички контролни функции са интуитивни и лесно достъпни с ръка.
Какво мислите за електрическите автомобили, това нещо за вас ли е? Защо не/да?
Аз определено съм привърженик на електрическите автомобили. Съпругата ми и аз притежаваме plug-in хибрид и инсталирахме слънчеви панели на покрива на нашата къща, за да зареждаме автомобила си. Ще бъда честен обаче - живеейки в планините на Колорадо, все още разчитам на бензина като гориво, което ми дава спокойствие, че имам достатъчни "резерви", за да се придвижвам независимо. 90% от пътуванията ни са из околността, така че електро-мобилът ни върши чудесна работа и често не се налага да го зареждаме с месеци. Но се случва да пътуваме и по-далеч, например до Денвър или до Лос Анджелис, който е на 13 часа път (правим го няколко пъти в годината), и в тези случаи се чувствам по-комфортно, когато знам, че по пътя има достатъчно бензиностанции, на които мога за заредя за нула време. Поради тези причини сме се въздържали досега от това да закупим изцяло електрически автомобил.
Пътувахте ли комфортно с ID. Buzz, дизайнът изпълнява ли функцията?
ID.Buzz е симпатичен миниван с красив дизайн. Беше много приятен за шофиране, със страхотна инфотейнмънт и звукова система (през по-голямата част докато карахме, купонясвахме с рок музика от 80-те). Имах чувството, че управлявам футуристичен автомобил, докато в същото време усещах носталгията на отминали времена. Още един ценен за мен контраст.
ID. Buzz се усещаше като герой с футуристичен дизайн от някой анимационен филм от началото на 60-те години, като The Jetsons например. Трябва да подчертая обаче, че 50-годишен мъж без деца, като мен, не е точният човек за подобен тип автомобил. Но абсолютно бих го препоръчал на хора, като по-младата ми сестра, която ще пътува с нейните две малки момчета в минивана с неотразим стил!
Научете още за Ерик Карлсон тук: https://perikcarlson.com/