Хановер, 30 януари 2025 година - Изложението Bremen Classic Motorshow отвори врати на 31 януари. Отделът за класически автомобили на Volkswagen Лекотоварни автомобили пътува към форума в Бремен по все още затрупаните със сняг пътища на Федералната република с два напълно подходящи за суровите зимни условия класически съкровища с двойно предаване - току-що реставрираният T3 syncro 16" с бордова каросерия, произведен в едва 60 екземпляра и T4 Multivan Syncro, известен като "Rekordwagen". Представянето на тези впечатляващи експонати има основателна причина - през 2025 година Volkswagen Лекотоварни автомобили ще отбележи "40 години двойно предаване" под мотото "Нямаме нужда от пътища, за да се движим напред." И това е самата истина, защото версиите syncro на поколенията T3 и T4, както и T5 и T6 4MOTION след тях допринесоха значително за славата на легендарния "Bulli" сред пътешествениците, професионалистите и почитателите на къмпинга сред природата, които често напускат утъпканите пътища. Експозицията на Volkswagen Лекотоварни автомобили на щанда на класическото изложение в Бремен обърна поглед назад към четирите успешни десетилетия на моделната гама с двойно предаване и отправи поглед напред в бъдещето, където седмото поколение на "Bulli" в лицето на новите Multivan, California, Transporter, Caravelle и ID. Buzz също предлага версии с двойно предаване 4MOTION.

T3 syncro дебютира през 1985 година. Още при създаването на новото поколение T3, то е замислено не само като класически лекотоварен автомобил, а и като верен спътник за наистина продължителни и предизвикателни пътешествия по света. Причината е проста - до този момент на пазара практически не съществува надеждно и високопроходимо превозно средство под формата на просторен микробус. За да се осигурят необходимите конструктивни предпоставки, подовата платформа на представения за първи път през 1979 година Т3 със задно предаване разполага с достатъчно пространство за инсталиране на карданен вал и диференциал на предния мост. Така че основата е налице от самото начало, но разработката на варианта с двойно предаване до желаното съвършенство и постигането на станалата легендарна впоследствие "вечна" надеждност на модела отнема още известно време. Всичко е готово през 1985 година, когато на пазара дебютират първите syncro версии на Transporter и Caravelle. При разработката и процеса на конструиране на серийните версии на вариантите syncro, инженерите на Volkswagen си сътрудничат тясно със специалистите на Steyr-Daimler-Puch - реномирана в бранша компания, прочута със своята висококомпетентна специализация в областта на разработката и производството на високопроходими автомобили с двойно предаване. Напълно логично, заключителният монтаж на T3 syncro е поверен на специалистите в завода на Steyr-Daimler-Puch в австрийския Грац.

Новите версии с повишена проходимост. За разлика от първите изпитателни прототипи на базата на T2, системата за двойно предаване на серийния T3 syncro вече е перманентна - предният мост не се включва допълнително, а е постоянно свързан посредством карданния вал чрез вискосъединител, осигурявайки много по-голямо удобство за водача. Освен гъвкава и функционална, системата syncro се доказва като много здрава и способна да работи перфектно при почти всякакви условия и натоварване. Сред предимствата на използваното решение с вискосъединител е и фактът, че обичайният при класическите системи за двойно предаване централен диференциал, който се грижи за компенсиране на разликите в оборотите на предния и задния мост, при syncro не е необходим - неговата задача също се изпълнява от пълния със силиконово масло вискосъединител. Всички компоненти на системата за двойно предаване са надеждно защитени от евентуални удари и повреди при движение в пресечен терен посредством множество усилени стоманени панели на дъното на каросерията. Ходовата част също е усилена с модифицирани пружини и по-твърди амортисьори, а клиренсът при syncro версиите е увеличен с 60 милиметра. Използваната при тях трансмисия също е различна - инженерите на компанията залагат на т.нар. "4+G" решение с четири нормални предавки за движение напред и една понижаваща предавка за преодоляване на трудни терени извън пътя. Като допълнително оборудване се предлагат и възможност за блокировка на диференциалите на предния и задния мост, както и пакет "лоши пътища", който освен всичко друго включва усилени полуоси, специален демпфер на вибрациите в силовото предаване и редица елементи за усилване на структурата на каросерията. Напълно оборудваните с изброените допълнения версии на syncro предлагат впечатляващи offroаd характеристики - клиренс от 215 милиметра на предния мост, ъгъл на подход на предния надвес от 22 градуса и ъгъл за преодоляване на рампа от 24 градуса. Така, от гледна точка на ходовата част и технологията на задвижване, версиите с двойно предаване на "Bulli" се доближават плътно до нивото на класическите всъдеходи, но предлагат много повече пространство и комфорт за големите приключения в живота.

T3 с 16-цолови колела и версия с бордова каросерия. За да бъде на висотата на най-екстремните приложения отвъд утъпканите пътища, от 1987 година T3 syncro започва да се предлага с 16-цолови колела и още по-сериозни модификации на ходовата част и каросерията, с по-сериозно оразмерени спирачки и блокировка на задния мост като стандартно оборудване. Благодарение на мерките за усилване на структурата на каросерията, товароносимостта при движение извън пътя достига един тон, а клиренсът е увеличен до 246 милиметра (+25 мм). В периода до 1992 година са произведени 2138 екземпляра от тази специално усилена версия с двойно предаване, а от производствените цехове на завода в Грац излизат общо 45 478 автомобила T3 syncro. Моделите от серията са неизменна част от различни експедиции в тежки условия, придружават околосветски пътешественици и служат вярно в горските стопанства и в помощ на професионалистите в тежки терени и пътни условия. Изключително рядка разновидност до тези изведени до експедиционно ниво на възможности и издръжливост автомобили е версията syncro с бордова каросерия. Произведени са едва около 60 от тях, тъй като вследствие на добавянето на системата за двойно предаване и модификациите за използване на 16-цолови колела цената на високопроходимия бордови вариант е била с 50% по-висока от тази на стандартната бордова версия със задно предаване. Днес добре запазените екземпляри този syncro модел са изключителна рядкост и е почти невъзможно човек да ги види като добре поддържани класически автомобили. "Иглата в копата сено" обаче можеше да се види на живо на щанда на Volkswagen Лекотоварни автомобили на изложението Bremen Classic.

T4 syncro дебютира на пазара през 1993 година. Точно до извънредно редкия бордови вариант на T3 syncro, посетителите на щанда на класическото изложение можеха да се срещнат и с един истински световен рекордьор - прочутият Т4 Multivan syncro от 1999 година, с който преди 26 години екипът на Volkswagen Лекотоварни автомобили успя да премине легендарния маршрут "Панамерикана" от Аляска до Огнена земя по-бързо и с по-малко проблеми от всеки предишен пътешественик, решил да пропътува с автомобил разстоянието от далечния север на Северна Америка до далечния юг на Южна Америка. Разбира се, преди да се впусне в това невероятно приключение, Т4 първо трябваше да измине дългия път от идеите в главите на инженерите и чертежите на дъските в развойния отдел до заключителния монтаж на поточните линии. Хвърляйки поглед назад може спокойно да се каже, че премиерата на четвъртото поколение Т4 през 1990 година е истинска техническа революция - нов дизайн, ново задвижване, нови двигатели и въобще - изцяло нова концепция. При нея класическите за предходните поколения боксерни двигатели са изпратени в историята, отстъпвайки място на модерни четири- и петцилиндрови двигатели с водно охлаждане. Те на свой ред вече не са разположени отзад и не задвижват задните колела, а мигрират на предния мост и са съчетани с предно предаване и всички свързани с него предимства. Височината на товарното отделение при Т4 е намалена драстично, улеснявайки достъпа и повишавайки бързината и ефективността на товаро-разтоварните работи, а изместването на седалките на водача и пътника зад предния мост допринася за качествено подобряване на пасивната безопасност. През 1993 година Volkswagen Лекотоварни автомобили  добави към гамата на новото поколение и Т4 syncro, при който тягата вече се предаваше отпред-назад, а не обратно.

Multivan T4 syncro по пътя на рекордите. Световният рекорд от 1999 година, ознаменувал невероятното пътешествие от Аляска до Огнена земя, е нагледно доказателство, че в лицето на версията с двойно предаване на новия T4 Volkswagen Лекотоварни автомобили отново има в своята гама един от най-добрите автомобили за приключения на планетата. На 25 септември 1999 година два екипажа с Т4 Multivan syncro потеглят от залива Прудо Бей в американския щат Аляска на път за Ушуая в Аржентина. Предстои им най-дългия маршрут север-юг по продължение на два континента, добил популярност под названието "Панамерикана". Двата автомобила се различават от серийно произвежданите си събратя само по няколко елемента, предназначени да улеснят екипажите по дългия и труден път - увеличен обем на резервоара за гориво, допълнителни светлини на покрива и защитни плексигласови стъкла на фаровете. Маршрутът на Панамерикана поставя хората и машините пред гигантски предизвикателства, свързани както с последиците от земетресението в Мексико, така и с неяснотите вследствие на серията от политически и социални напрежения в страните от Южна Америка. Преодолявайки всички предизвикателства, първият от двата Т4 Multivan syncro с регистрационен номер WOB AZ 152 и екипаж, съставен от професионалните пътешественици Андреас Ренц и Матиас Гьотенауер, достига крайната цел точно след 15 дни, 14 часа и 6 минути. Зад гърба им остават 22 880 пропътувани километра, а на финала ги очаква вписване в "Книгата на рекордите на Гинес". Вторият екипаж с T4 Multivan syncro също достига успешно целта, макар и с няколко дни по-късно от колегите си, забавен от силните бури по маршрута. Рекордното постижение на Multivan T4 syncro в преодоляване на маратонската дистанция е мощен стимул за ръководството на  Volkswagen Лекотоварни автомобили и подразделението стартира програма за проектиране на още по-мощни и способни модели със система за двойно предаване. Така Т4 syncro се превръща в трамплин за разработката на моделите PanAmericana - първо като специален модел при поколението Т4, после като специална производствена серия при Т5, а от Т6 насам и като допълнително ниво на оборудване с Allterrain елементи за стандартните версии на модела.

Класическият Т1 в палата 5 на изложението утолява жаждата на феновете в пряк и преносен смисъл. Обиколката на изложението в търсене на класически автомобилни съкровища е прекрасно, но и изтощително занимание. Затова наред с ценните исторически документи и перфектно възстановените микробуси с двойно предаване, почитателите на класическите автомобили откриха на щанда на Volkswagen Лекотоварни автомобили още един култов представител на богатата класическа колекция на марката. Прочутият "Beck's Bus" предлага известната бременска марка бира - разбира се и в подходяща за водачите, но все така вкусна и утоляваща жаждата безалкохолна версия. "Beck's Bus" отдавна се е превърнал в популярно сред феновете и предпочитано за срещи място по време на различни изложения и търговски панаири - и най-вече в родния Бремен, където лакърдиите, или както ги наричат местните "кльоншнак" на почитателите на класически автомобили в северна Германия продължават с часове. В това издание на Bremen Classic Motorshow веселата компания отново се събра на щанд D08 в палата 5, където на площ от 424 квадратни метра можеха да се видят не само класическите представители на гамата на Volkswagen Лекотоварни автомобили, а и множество класически величия от колекциите на Audi Tradition, Škoda, Autostadt Wolfsburg и Volkswagen Classic. Или както уместно посочиха мнозина от посетителите на щанда - посещението тук си заслужаваше петкратно!